Шоколадово фондю за спомен

Лятото след колежа работих за малко като модел на обувки. Под в резюме имам поради, че бях уволнен след един ден. Бях пренаел сутеренна стая някъде в западната част на Манхатън и моите движимости, най-вече книги, останаха неопаковани в кутии, залепени с тиксо, насъбрани към леглото. Трябваше да лазя по тях, когато желаех да легна, което беше през множеството време. Спах по 14-15 часа едновременно.

Агенцията за модели — в подозрителен килер на офис, нагоре по шест етажа от ръждясали железни стълби — ме изпрати до ослепителен шпил в Мидтаун, с цел да го видя. Седях в огряна от слънце конферентна зала с панорама на поробител към града. От другата страна на масата имаше различен, по-добър претендент за работата, жена със златни очи и отворена уста. Тя незабавно усети, че не знам нищо за света.

Рецепта: Шоколадово фондю

Паметта, великият шарлатанин. С различен ли бях? Случи ли се въобще? Спомням си го толкоз блестящо, усетът на наслада, насъбран, като че ли в никакъв случай няма да се появи още веднъж, и това тежко, преобразяващо благосъстояние. Как нещо толкоз неуместно може да ви достави толкоз доста наслада.

На идната заран се появих в Мидтаун, подготвен за работа. Обувките бяха прототипи, доставени от Испания, с каишки, нарязани толкоз дебели, че трябваше да ги забия през катарамите. Изчаках в задната стая, до момента в който не ме повикаха, след което излязох, клатушкайки се на дребната писта на шоурума, със сива писта, заобиколена от търговски представители от универсални магазини. Когато стопирах да театралнича, свих едно коляно, както бях инструктиран, с издигнат гален, тъй че да виждат единствено външната страна на обувката. Представителите ръгаха химикалките си по петите ми и драскаха бележки по клипборда. Никога не подвигнаха очи.

Скоро започнах да слушам шепот. „ Краката са прекомерно кльощави “, измърмори някой. Зад вратата обувките се натрупаха, откъснаха краката ми и захвърлиха в ъгъла, до момента в който дърпах идващите. В края на следобеда дамата, която ме нае, сподели нежно, че няма потребност да се връщам. Тя ми заплати 100 $ в брой и ми разреши да си избера чифт бракувани обувки, които да запазя. Не разбрах, че са ги слепили небрежно и са единствено за показ. Избрах яркозелени велурени обувки с вещически пръсти, тъй като се пробвах да бъда забавен, непредвиден човек и ги носих цяла седмица, накуцвайки, кожата ми се търкаше от върховете на краката ми, до момента в който един ден на тротоара дървеният подметките се обелват.